„Дан-дан, дан-дан-дан. Дан-дан, дан-дан-дан”.
Площадът е многолюден. Еуфорията завладява всички, а животът в този момент е шумен, цветен и безгрижен. Очите жадно поглъщат цветното множеството. Из улиците се разнася екота на чановете, а хилядите хора с чудновати маски и костюми предават своите емоции и настроение на хората. Сърцата ни уеднаквяват своя ритъм и започват да бият в ритъма на тежките звънци и хлопки. Душата трепти и кара хората да танцуват и отговарят на закачките на кукерите. Светът е ведрина. Със своя меден глас тежките хлопки и звънци хармонично пеят своето: „Дан-дан, дан-дан-дан. Дан-дан, дан-дан-дан” Какво повелява легендата за кукеровден? Кукеровден е древен обичай, признат за най-старото проявление на тракийския бог Дионис от редица български фолклористи и изследователи на тракийската древност. При смяната на старата с новата година, основният обред се изпълнява от мим, какъвто е кукерът. Актьорът играе заедно с придружаващи го персонажи (бабата, цар/кръстник, царица, мома/ерген, циганин/циганка, бръснар, доктор, ваксаджия, поп, носачи/чираци/магаретата, горският, съдия, стражари, касиер/бирник, мечка и мечкар и др.). В тракийската обредна действителност богът Дионис – Загрей умира и възкръсва в зимните утрини, когато съзвездието Лира (Вега) е било най-ярко, т.е между 5-ти и 15-ти февруари. Загрей е субектът на големите новогодишни Дионисови игри, които християнизацията на населението и възприемането на източноправославния календар свързват със Сирни Заговезни, а чрез чрез тях с Великден. Обредът е символна смяна на старата с новата година. С него се изиграва тракийската орфологическа реорганизация на света. За обреда е писано много, съществуват множество изследвания, но вероятно поради това, че е сложен, многопластов и изпълнен с много символика, както и поради факта, че има своите особености и различия във всеки регион, все остава някак неясен и неразбран. Вероятно именно това е и причината интересът към него никога да не стихва. В днешно време често е представян като акт, който да донесе плодородие и здраве, като земеделски празник или като действие за прогонване на злото.
