През дългите зимни нощи старите хора се събирали в дома на съседи и разказвали спомени за сватби и годежи, мъжете споделяли преживявания от войните; пеели едногласни, монотонни песни, близки до техния начин на живот и съвсем рядко за народни герои, събития, подвизи.
Често се случвало да разказват и фантастични приказки за мечки, вълци, вампири, таласъми, караконджовци, самодиви, змейьове, хали, които се явявали през т.нар. „мръсни дни“ – от Коледа до Йордановден. Този период в българския народен календар е възприеман като опасно време, в което злите духове действат с повишена активност на земята. Според традиционните вярвания през мръсните дни се явяват различните свръхестествени демонични същества, които бродят по земята от залез слънце до пропяването на първи петли, както и че на земята идват душите на мъртвите. Схващането, че тези същества са особено опасни за човека, предопределя изпълняването на многобройни забрани и действия с предпазен характер, строго спазвани през целия период – забрани за излизане навън след залез слънце; миенето и прането, понеже водата още е „некръстена“; не се правят помени, сватби и годежи; спазва се сексуално въздържание, защото се вярва, че заченатото в тези дни дете ще бъде недъгаво или ще се превъплъти в зъл дух след смъртта си. За предпазване от демоничните сили, хората носят в дрехите си чесън.
За някои от приказките и легендите за таласъми, вампири и караконджовци си спомня Иванка Христова Илиева-Никовска, родена 1932 г.
„Викат че некога имало таласъми. Дали е верно не знам, но като малки са ни плашили с тях. От мама съм чула една легенда. Било през мръсните дни, кога не се работи. Майката тръгнала да си ляга и рекла на дъщеря си :“Айде лягай си вече, стига си прела, тия дни не се работи“. Она рекла, че й е останало малко, ша допреде и ша ляга. Майка й заспала, по едно време чула, че дъщеря й приказва с някой. Попитала – с кой приказва? Дъщерята казала, че уж влезнала некаква жена, баба Марта и й казала:“Айде, допредвай и легай“. Още малко, отговорила дъщерята. „Е, добре, а ти допреди, па я ша донеса котела с вода, та да сваря преждата“. И си отишла. Майката казала:“Гаси огнището, маиняй тая хурка, она ша доде пак. Но земи масло“. Легат, но майката върху дъщерята и я намазала с масло. Вратата се отваря и некой пита:“Кам те?“ И двете мълчат. Жената търси под кревата, гледа на кревата двойни крака, една глава и едно тяло. Ама били потни /от маста/. „Значи не са работили повече, ша ги оставя да спят“. Като пропели петлите, жената бегала. Кога се събуждат сутринта, разбират, че един човек умрял и некой го довлекъл до техния прозорец, изправили го. И той се превърнал на таласъм. Така ми е казвано“.
